възпитание

[vəspiˈtaniɛ]

възпитание значение:

1. (педагогика) Системен процес на формиране на личността, характера, навиците и светогледа на човека под влияние на семейството, училището и средата.

2. (етика) Съвкупност от усвоени норми на поведение, учтивост и добри обноски.

Ударение: възпита̀ние
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: въз-пи-та-ни-е
Род: среден
Мн. число: няма

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възпитание

(педагогика)

Семейното възпитание е основополагащо за детето.
Трудово възпитание в училище.

(етика)

Той се държа с безупречно възпитание.
Липсата на възпитание пролича в грубия му тон.

Синоними на възпитание

обучение, просвета, формиране, култура, обноски, учтивост, благовъзпитание

Антоними на възпитание

невъзпитание, простащина, грубост

Как се пише възпитание

Грешни изписвания: вазпитание, възпитаниье, възпйтание, възпитъние, възпитанйе

Започва с представката 'въз-'. Завършва на '-ие' (среден род).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:въспитание

Старобългарска дума, образувана от представка 'въз-' и корен 'питати' (храня, кърмя, отглеждам). Първоначалният смисъл е 'отглеждане', който по-късно се разширява до 'обучение' и 'формиране на характера'.

Употреба

Чести словосъчетания:

домашно възпитание
нравствено възпитание
добро възпитание
липса на възпитание

възпитание