Енциклопения на българския език

крясвам

[ˈkrʲasvɐm]

крясвам значение:

1. (пряко) Издавам силен, рязък и кратък вик; изкрещявам еднократно или внезапно.
2. (преносно) Казвам нещо с висок и ядосан тон; скарвам се на някого.
Ударение
кря̀свам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
кряс-вам
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
крясна
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на крясвам

(пряко)
  • Тя се стресна и крясна силно.
  • Не ми е приятно, когато някой ми крясва насреща.
(преносно)
  • Началникът често ни крясва без причина.
  • Майката крясва на децата да пазят тишина.

Антоними на крясвам

Как се пише крясвам

Грешни изписвания: кресвам, крязвам, крясвъм
Думата се пише с я (променливо я), тъй като в сродни форми, където ударението не е на корена или следва мека сричка, се превръща в 'е' (напр. крещя), но тук е под ударение и пред твърда сричка.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:kričati
Произлиза от корена на глагола 'крещя', свързан със звукоподражателния старобългарски корен *krik- (крясък). Формата е вторичен несвършен вид, образуван от свършения глагол 'крясна' с наставка -вам.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • крясвам в лицето
  • крясвам от уплаха
  • крясвам от болка