Енциклопения на българския език

бос

[bɔs]
Ударение
бо'с
Част на речта
прилагателно име, съществително име
Сричкоделение
бос
Род
мъжки
Мн. число
боси (прил.) / босове (същ.)
Докладвай грешка в описанието

Как се пише бос

При членуване на съществителното (началник) се използва пълен член 'босът' или кратък 'боса'. При прилагателното (необут) в именителен падеж е 'бос', но членувано рядко се ползва самостоятелно (освен като субстантивирано 'Босият').

Етимология

Произход:Старобългарски / Английски
Оригинална дума:bosъ / boss
Думата е омоним с два различни произхода. 1. Като прилагателно: от старобългарски 'босъ', праславянски *bosъ (без обувки). 2. Като съществително: заемка от английски 'boss' (началник, шеф).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • на бос крак
  • бос по асфалта
  • мафиотски бос
Фразеологизми:
  • бос като пушка
бос : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник