Енциклопения на българския език

кръст

[krɤst]

кръст значение:

1. (религия/символика) Фигура от две пресичащи се под прав ъгъл линии; основен символ на християнската вяра, изобразяващ разпятието на Исус Христос.
2. (анатомия) Долната част на гръбначния стълб при човека; поясната област.
3. (преносно) Тежко изпитание, страдание или съдба, която човек трябва да понесе.
Ударение
кръ̀ст
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кръст
Род
мъжки
Мн. число
кръстове (предмети) / кръста (бройна форма за анатомия)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кръст

(религия/символика)
  • На върха на камбанарията блестеше златен кръст.
  • Тя се прекръсти и целуна дървения кръст.
(анатомия)
  • Боли ме кръстът от вдигане на тежко.
  • Той се наведе и се хвана за кръста.
(преносно)
  • Всеки си носи кръста в този живот.

Как се пише кръст

Грешни изписвания: кръс, кръз, краст
Думата завършва на звучна съгласна група 'ст'. Проверката се прави чрез формите за множествено число или членуване: кръста, кръстове.

Етимология

Произход:Немски (старовисоконемски)
Оригинална дума:Krist
Заета в праславянски като *krьstъ от старовисоконемски Krist (Христос). Първоначално е означавала самото разпятие, а по-късно се пренася върху символа и геометричната фигура.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Червен кръст
  • надгробен кръст
  • болки в кръста
  • Орден за храброст (кръст)
Фразеологизми:
  • Нося си кръста
  • Слагам кръст на нещо
  • Разпъвам на кръст