Енциклопения на българския език

кръстец

[krɐsˈtɛt͡s]

кръстец значение:

1. (анатомия) Голяма триъгълна кост в основата на гръбначния стълб, разположена между двете хълбочни кости на таза (sacrum).
2. (земеделие) Група от снопи (обикновено 10-15), наредени на кръст един върху друг за изсушаване на полето.
Ударение
кръстѐц
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кръс-тец
Род
мъжки
Мн. число
кръстци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кръстец

(анатомия)
  • Пациентът се оплакваше от остра болка в областта на кръстеца.
  • Кръстецът се състои от пет сраснали прешлена.
(земеделие)
  • Жътварите подреждаха снопите на високи кръстци.
  • Всички кръстци бяха прибрани преди дъжда.

Синоними на кръстец

Как се пише кръстец

Грешни изписвания: кръстеци, Крастец

При образуване на множествено число гласната е отпада: кръстец -> кръстци.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кръст
Производна на думата 'кръст' със суфикс '-ец'. И в двете значения (анатомично и земеделско) се отнася до формата или разположението (кръстовидна подредба или областта на кръста).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • болки в кръстеца
  • счупване на кръстеца