разпятие

[rɐsˈpʲatiɛ]

разпятие значение:

1. (религия) Скулптурно или живописно изображение на разпънатия на кръст Исус Христос, използвано като християнски символ или предмет на култ.

2. (история) Самото действие по приковаване на човек към кръст като вид смъртно наказание в древността; разпъване на кръст.

Ударение: разпя̀тие
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: раз-пя-ти-е
Род: среден
Мн. число: разпятия

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разпятие

(религия)

На стената в старата църква висеше дървено разпятие.
Тя целуна разпятието и се помоли за здраве.

(история)

Разпятието е било разпространено наказание в Римската империя.
Сцената на разпятието е централна в евангелския разказ.

Синоними на разпятие

кръст, распятие (арх.), разпъване, кръстна смърт

Как се пише разпятие

Грешни изписвания: разпетие, распятие, ръзпятие, разпятйе

Думата се пише с з (предзвучна съгласна пред звучна п в корена, но тук представката е раз-). Променливото я се запазва, тъй като е под ударение и след него няма мека сричка (в ед.ч.). В мн.ч. разпятия също се запазва по традиция.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:распѧтиѥ

Произлиза от старобългарския глагол 'распѧти' (разпъвам), който е калка на гръцкото 'σταύρωσις' (ставросис) или латинското 'crucifixio'. Коренът е свързан с общославянското 'пна' (опъвам, разпъвам).

Употреба

Чести словосъчетания:

Христово разпятие
дървено разпятие
сцена на разпятие

разпятие