кредитор
[krɛdiˈtɔr]
кредитор значение:
1. (финанси) Физическо или юридическо лице, което предоставя парични средства или стоки назаем на друго лице (длъжник) срещу задължение за връщане.
2. (счетоводство) Страната в облигационно отношение, която има право да изисква изпълнение на задължението.
- Ударение
- кредито̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кре-ди-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кредитори
Примери за използване на кредитор
(финанси)
- Банката е основният кредитор на предприятието.
- Списъкът с кредитори трябва да бъде удовлетворен след обявяването на несъстоятелност.
(счетоводство)
- Правата на кредитора са защитени от закона.
Синоними на кредитор
Как се пише кредитор
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:creditor
Заемка от латински език (creditor), произлизаща от глагола 'credere' (вярвам, доверявам се). В съвременния език е навлязла чрез западноевропейските езици (френски crédit, немски Kredit).
Употреба
Чести словосъчетания:
- основен кредитор
- ипотекарен кредитор
- събрание на кредиторите