заемодател
[zɐɛmoˈdatɛl]
заемодател значение:
1. (право/икономика) Физическо или юридическо лице, което предоставя пари или вещи в заем на друго лице (заемател) срещу задължение за връщане.
- Ударение
- заемода'тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-е-мо-да-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- заемодатели
Примери за използване на заемодател
(право/икономика)
- Заемодателят има право да иска лихва, ако това е уговорено писмено.
- Банката действа като заемодател при отпускане на ипотечни кредити.
Синоними на заемодател
Как се пише заемодател
Първата част на думата идва от 'заем', затова се пише с е, а не с и.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:заем + дам
Сложна дума от 'заем' + глаголна основа 'да-' (давам) + наставка '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изряден заемодател
- договор със заемодател