длъжник
[dɫɐʒˈnik]
длъжник значение:
1. (Финанси и право) Физическо или юридическо лице, което има паричен или имуществен дълг към друго лице (кредитор).
2. (Пряко и преносно) Човек, който е задължен морално някому за направена услуга или добро.
- Ударение
- длъжнѝк
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- длъж-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- длъжници
Примери за използване на длъжник
(Финанси и право)
- Банката заведе дело срещу нередовния длъжник.
- Длъжникът изплати всичките си задължения предсрочно.
(Пряко и преносно)
- Цял живот ще ти бъда длъжник за това, че ме спаси.
- Чувствам се длъжник на родителите си.
Синоними на длъжник
Антоними на длъжник
Как се пише длъжник
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дълг
Произлиза от корена 'дълг' (задължение) с наставка '-ник', обозначаваща лице. В старобългарски: длъжьникъ.
Употреба
Чести словосъчетания:
- некоректен длъжник
- данъчен длъжник
- солидарен длъжник
Фразеологизми:
- вечен длъжник