кощунствам
[koˈʃtunstvɐm]
кощунствам значение:
1. (религия) Върша светотатство; осквернявам свети предмети, места или религиозни ценности.
2. (преносно) Подигравам се грубо с нещо, което е скъпо, свещено или високо ценено от другите (памет, идеали, изкуство).
- Ударение
- кощу̀нствам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ко-щун-ствам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на кощунствам
(религия)
- Вандалите са влезли в храма и са кощунствали пред олтара.
- Никой не смееше да кощунства в присъствието на патриарха.
(преносно)
- Не бива да кощунстваш с паметта на загиналите герои.
- Критиците обвиниха режисьора, че кощунства с класическото произведение.
Синоними на кощунствам
Антоними на кощунствам
Как се пише кощунствам
Думата се пише с о в първата сричка. Суфиксът в съвременния език е -ствам, а не остарялото -ствувам.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кощюна
От старобългарското 'кощюна' (мит, басн, лъжа), свързано с 'кощюникъ' (магьосник, фокусник, смешник). В християнския контекст значението еволюира от езически ритуали/магии към подигравка с вярата и светотатство.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кощунствам с паметта
- кощунствам в храм