Енциклопения на българския език

кощунствувам

[koʃˈtunstvuvɐm]

кощунствувам значение:

1. (религия) Върша кощунство; подигравам се или поругавам нещо свещено, религиозно или дълбоко почитано.
Ударение
кощу'нствувам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ко-щун-ству-вам
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кощунствувам

(религия)
  • Не бива да се кощунствува в храма.
  • Той кощунствува с паметта на героите.

Синоними на кощунствувам

Антоними на кощунствувам

Как се пише кощунствувам

В съвременния български език формата кощунствам е по-често срещана, но кощунствувам е валидна (архаизираща) дублетна форма със наставка -увам.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кощуна
Заемка от руски ('кощунствовать'), с корен 'кощ' (сух, кост) или свързано със старобългарското 'кощуна' (миг, вълшебство, подигравка). В съвременния език означава поругаване на светиня.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кощунствувам с паметта
  • кощунствувам срещу вярата