ценя
[t͡sɛˈnʲa]
ценя значение:
1. (общо) Отдавам голямо значение на някого или нещо; уважавам качествата и достойнствата му.
2. (търговия (остаряло)) Определям стойността на стока; пазаря се.
- Ударение
- ценя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- це-ня
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на ценя
(общо)
- Ценя честността у хората повече от всичко.
- Работодателят го цени като отличен специалист.
(търговия (остаряло))
- Търговците ценяха стоката високо заради качеството ѝ.
Антоними на ценя
Как се пише ценя
Грешни изписвания: циня
Основната гласна в корена е е (от цена), която не се променя при спрежение.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*cěna
Произлиза от съществителното 'цена'. Сродна с литовското *kaina* и староиндийското *cáyati* (отмъщава, плаща).
Употреба
Чести словосъчетания:
- ценя високо
- ценя времето си