Енциклопения на българския език

коритце

[koˈritt͡sɛ]

коритце значение:

1. (пряко) Малко корито; малък продълговат съд, обикновено от дърво, камък или метал, използван за пране, къпане или хранене на животни.
2. (география) Малко, плитко речно легло или вдлъбнатина в земята.
Ударение
корѝтце
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-рит-це
Род
среден
Мн. число
коритца
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на коритце

(пряко)
  • В ъгъла на двора стоеше старо каменно коритце за вода.
  • Изкъпаха бебето в пластмасово коритце.
(география)
  • Потокът се виеше в тясното си коритце.

Синоними на коритце

Как се пише коритце

Грешни изписвания: корице, куритце, корйтце
При образуване на умалителни съществителни имена с наставката -це, съгласната т от корена (корит-о) се запазва пред наставката.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:корыто
Умалителна форма на 'корито'. Коренът е със славянски произход, сродна със старобългарската 'корыто'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бебешко коритце
  • каменно коритце
  • дървено коритце
коритце : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник