Енциклопения на българския език

легенче

[lɛˈɡɛnt͡ʃe]

легенче значение:

1. (бита) Малък по размери леген; плитък съд за вода или други течности.
2. (медицина) Бъбречно легенче – кухина в бъбрека, където се събира урината (научен термин: pelvis renalis).
Ударение
легѐнче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ле-ген-че
Род
среден
Мн. число
легенчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на легенче

(бита)
  • Майката изкъпа бебето в синьо пластмасово легенче.
  • Сложих краката си в легенче с топла вода и соли.
(медицина)
  • Възпалението на бъбречното легенче изисква сериозно лечение.

Синоними на легенче

Как се пише легенче

Грешни изписвания: легенчи
Умалителните съществителни от среден род завършват на -че, а не на '-чи'.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:leğen
Умалителна форма на 'леген', която идва от турската дума 'leğen' (съд за миене).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бъбречно легенче
  • пластмасово легенче

Популярни търсения и запитвания за легенче