Енциклопения на българския език

ваничка

['vanit͡ʃkɐ]

ваничка значение:

1. (Бит) Малък съд с форма на вана, предназначен обикновено за къпане на бебета или малки деца.
2. (Техника/Лаборатория) Малък, плитък съд, използван за промиване, накисване или химическа обработка на предмети (напр. във фотографията или медицината).
Ударение
ва̀ничка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ва-нич-ка
Род
женски
Мн. число
ванички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ваничка

(Бит)
  • Майката напълни пластмасовата ваничка с хладка вода.
  • Купихме анатомична ваничка за новороденото.
(Техника/Лаборатория)
  • Фотографът потопи снимката във ваничката с фиксаж.
  • Инструментите бяха поставени в дезинфекционна ваничка.

Синоними на ваничка

Как се пише ваничка

Грешни изписвания: ванишка, въничка, ванйчка

Думата се пише с ч (наставка -ичка), а не с ш. Проверката се прави чрез основната форма вана + умалителния суфикс.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Wanne
Умалителна форма на думата 'вана', която е заета от немската 'Wanne' (корито, вана) чрез руски или директно, с добавяне на българската умалителна наставка '-ичка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бебешка ваничка
  • ваничка за крака
  • ваничка за сладолед