Енциклопения на българския език

лист

[list]

лист значение:

1. (ботаника) Орган на растенията, обикновено зелен, плосък и тънък, който служи за фотосинтеза и дишане.
2. (бита) Тънко парче хартия, метал или друг материал с правоъгълна или друга форма.
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лист
Род
мъжки
Мн. число
листа (растения) / листове (хартия)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лист

(ботаника)
  • През есента листата на дърветата пожълтяват и падат.
  • Намерих четирилистна детелина.
(бита)
  • Трябва ми бял лист, за да напиша молбата.
  • Покривът беше направен от ламаринени листове.

Как се пише лист

Грешни изписвания: лис, Лйст
Думата завършва на звучна съгласна група -ст. Множественото число зависи от значението: листа (за растения) и листове (за хартия/материал).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:listъ
От праславянски *listъ. Сродна дума има във всички славянски езици със същото значение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бял лист
  • дафинов лист
  • болничен лист
  • лист хартия
Фразеологизми:
  • обръщам листа (започвам наново/променям поведението)
  • треперя като лист (много ме е страх/студ)

Популярни търсения и запитвания за лист