Енциклопения на българския език

контестация

[kontɛsˈtat͡sijɐ]

контестация значение:

1. (спорт/право) Писмено възражение или жалба срещу нередовност на избори, състезание или решение на жури/съдия.
Ударение
контеста̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кон-тес-та-ци-я
Род
женски
Мн. число
контестации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на контестация

(спорт/право)
  • Отборът подаде контестация срещу съдийското решение.
  • Журито разгледа контестацията и анулира резултата.

Синоними на контестация

Антоними на контестация

Как се пише контестация

Завършва на -ция, характерно за думи от латински произход на -tio.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:contestatio
От латински contestatio (свидетелстване, призоваване за свидетел), преминало през френски contestation (спор, оспорване).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • подавам контестация
  • разглеждам контестация