оспорване
[oˈspɔrvɐnɛ]
оспорване значение:
1. (общо) Действието по изразяване на несъгласие с твърдение, решение или факт; противопоставяне на мнение.
2. (право) Официална юридическа процедура за обжалване на съдебно решение, административен акт или завещание.
- Ударение
- оспо̀рване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-спор-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- оспорвания
Примери за използване на оспорване
(общо)
- Оспорването на резултатите от изборите предизвика напрежение.
- Той не прие фактите без оспорване.
(право)
- Адвокатът подготви документите за оспорване на завещанието.
- Срокът за оспорване на административния акт е 14 дни.
Синоними на оспорване
Антоними на оспорване
Как се пише оспорване
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:спор
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'оспорвам'. Коренът е славянски 'спор', свързан с вербална конфронтация или дискусия, с добавена наставка '-ане' за процес.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съдебно оспорване
- оспорване на бащинство
- подлежи на оспорване