жалба
[ˈʒalbɐ]
жалба значение:
1. (администрация/право) Официален писмен документ, с който се изразява недоволство от неправилни действия, нарушени права или се иска съдействие от компетентен орган.
2. (поетично/остаряло) Силно чувство на мъка, тъга или скръб по някого или нещо.
- Ударение
- жа̀лба
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- жал-ба
- Род
- женски
- Мн. число
- жалби
Примери за използване на жалба
(администрация/право)
- Той подаде жалба в полицията срещу съседите си.
- Срокът за разглеждане на жалбата е един месец.
(поетично/остаряло)
- В очите ѝ се четеше неизказана жалба по изгубената младост.
- Песента беше изпълнена с жалба и носталгия.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*žalьba
От праславянския корен *žal- (скръб, мъка, съжаление). В съвременния език е развила и специализирано административно значение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- подавам жалба
- писмена жалба
- касационна жалба
- жалба за младост