конкретика
[koŋˈkrɛtikɐ]
конкретика значение:
1. (книжовно) Съвкупност от конкретни факти, данни или подробности; липса на абстрактност и общи приказки.
- Ударение
- конкре'тика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-кре-ти-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на конкретика
(книжовно)
- В доклада му липсваше конкретика, всичко беше само теория.
- Нека преминем към конкретиката на проблема.
Синоними на конкретика
Антоними на конкретика
Как се пише конкретика
Пише се с 'о' в първата сричка и 'е' във втората.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:concretus
Произлиза от латински concretus – 'сгъстен', 'втвърден', 'реален'. Суфиксът '-ика' оформя събирателно значение за съвкупност от конкретни факти.
Употреба
Чести словосъчетания:
- липса на конкретика
- влизам в конкретика