Енциклопения на българския език

абстракция

[ɐpˈstraktsijɐ]

абстракция значение:

1. (Философия и логика) Мисловен процес на отделяне на съществени свойства и характеристики на даден обект или явление от несъществените, при което се формират общи понятия.
2. (Пряко) Нещо, което е резултат от този процес; отвлечено понятие, лишено от непосредствена връзка с реалността.
3. (Изкуство) Произведение на абстракционизма; творба, която не изобразява разпознаваеми обекти от видимия свят.
Ударение
абстра'кция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
аб-страк-ци-я
Род
женски
Мн. число
абстракции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на абстракция

(Философия и логика)
  • Чрез абстракция ние формираме понятието 'число', игнорирайки конкретните преброявани предмети.
(Пряко)
  • За него свободата не е просто философска абстракция, а начин на живот.
(Изкуство)
  • В галерията бяха изложени няколко модернистични абстракции.

Как се пише абстракция

Съгласната б се обеззвучава пред беззвучната с и се чува като [п], но правописът се запазва според етимологията (лат. abstractio).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:abstractio
От латинското abstractio — 'отвличане', 'отделяне'. Произлиза от глагола abstrahere (тегля настрана, отделям).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълна абстракция
  • научна абстракция
  • ниво на абстракция