Енциклопения на българския език

специфика

[spɛˈt͡sifikɐ]

специфика значение:

1. (пряко) Съвкупност от отличителни черти и особености, които са характерни за даден обект, явление или дейност и го различават от другите.
Ударение
спецѝфика
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
спе-ци-фи-ка
Род
женски
Мн. число
специфики
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на специфика

(пряко)
  • Трябва да се съобразим със спецификата на местния пазар.
  • Работата с деца има своята психологическа специфика.

Антоними на специфика

Как се пише специфика

Думата се пише с и в третата сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:specificus
Произлиза от къснолатинското specificus (видов, особен), образувано от species (вид) и facere (правя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • национална специфика
  • културна специфика
  • специфика на работата