Енциклопения на българския език

компрометиране

[kompromɛtirɐnɛ]

компрометиране значение:

1. (пряко) Действие по уронване на авторитета, доброто име или доверието към някого или нещо.
2. (техническо) Нарушаване на цялостта, сигурността или функционалността на система или данни.
Ударение
компрометѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ком-про-ме-ти-ра-не
Род
среден
Мн. число
компрометирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на компрометиране

(пряко)
  • Целенасоченото компрометиране на политическия опонент беше част от кампанията.
  • Избягвайте действия, водещи до компрометиране на фирмата.
(техническо)
  • Хакерската атака доведе до компрометиране на базата данни с пароли.

Как се пише компрометиране

Правилно се пише компрометиране, без н след ме. Думата следва корена на компромет-, а не мент-.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:compromettre
От френски 'compromettre', възхождащо към латинското 'compromissum' (взаимно обещание). В съвременния език е навлязло със значение на уронване на престиж.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • компрометиране на сигурността
  • компрометиране на доказателства
  • опит за компрометиране