Енциклопения на българския език

дворец

[dvoˈrɛt͡s]

дворец значение:

1. (архитектура/история) Голяма и великолепна сграда, жилище на владетел (цар, крал) или на висш благородник.
2. (обществено) Голяма представителна обществена сграда с културно или административно предназначение.
Ударение
дворѐц
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дво-рец
Род
мъжки
Мн. число
дворци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дворец

(архитектура/история)
  • Посетителите разгледаха залите на царския дворец.
  • Дворецът Версай е символ на абсолютната монархия.
(обществено)
  • Националният дворец на културата е домакин на фестивала.
  • Децата отидоха в Двореца на пионерите.

Синоними на дворец

Антоними на дворец

Как се пише дворец

Думата съдържа подвижно ъ (в старата форма дворьцъ), което при членуване и множествено число изпада (дворец -> дворци).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дворъ
Умалителна форма на 'двор' (двор, жилище на владетел), която е придобила значение на голяма, представителна сграда.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • царски дворец
  • летен дворец
  • зимния дворец
Фразеологизми:
  • въздушни кули и дворци
дворец : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник