книжка
[ˈkniʃkɐ]
книжка значение:
1. (пряко) Малка по обем или размер книга.
2. (администрация/разговорно) Официален документ във формата на малка тетрадка или карта, удостоверяващ правоспособност или членство (напр. шофьорска книжка).
3. (ботаника) Третото стомахче на преживните животни.
- Ударение
- кнѝжка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- книж-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- книжки
Примери за използване на книжка
(пряко)
- Детето разглеждаше шарена детска книжка.
(администрация/разговорно)
- Взеха му шофьорската книжка за превишена скорост.
- Трябва да си извадя здравна книжка.
(ботаника)
- Храната преминава през търбуха, мрежата и книжката.
Синоними на книжка
Антоними на книжка
Как се пише книжка
Грешни изписвания: книшка
Проверка на правописа се прави с формата за множествено число: книжки (чува се 'к'), следователно се пише 'ж', а не 'ш'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кънига
Умалителна форма на думата 'книга', образувана с наставката '-ка'. Коренът е със славянски произход, вероятно заемка от пратюркски или китайски (küinig), но утвърден през старобългарския език.
Употреба
Чести словосъчетания:
- шофьорска книжка
- здравна книжка
- трудова книжка
- детска книжка
- партийна книжка