книжчица
[ˈkniʃt͡ʃit͡sɐ]
книжчица значение:
1. (пряко) Много малка по обем или формат книга; брошура.
2. (преносно) Книга с незначителна стойност или съдържание (често с пренебрежителен нюанс).
- Ударение
- кни́жчица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- книж-чи-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- книжчици
Примери за използване на книжчица
(пряко)
- Той извади от джоба си изпокъсана книжчица със стихове.
- В тази малка книжчица са събрани най-важните правила.
(преносно)
- Това не е научен труд, а някаква популярна книжчица.
Как се пише книжчица
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кънигa
Умалителна форма на 'книжка', която сама по себе си е умалително на 'книга'. Образувана с наставката '-чица' (книж-к-а -> книж-чица с палатализация).
Употреба
Чести словосъчетания:
- молитвена книжчица
- детска книжчица