Енциклопения на българския език

книга

[ˈkniɡɐ]

книга значение:

1. (пряко) Печатно или ръкописно издание, състоящо се от свързани страници с текст или илюстрации, обикновено с корици.
2. (литература) Голямо литературно или научно съчинение; основен раздел от такова съчинение.
3. (администрация) Подвързани листове (тетрадка) за водене на сметки, регистрации или протоколи.
Ударение
кни́га
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кни-га
Род
женски
Мн. число
книги
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на книга

(пряко)
  • Купих си нова книга от любимия автор.
  • Тя обича да чете книги преди лягане.
(литература)
  • Това е първа книга от поредицата за Хари Потър.
  • Библията се състои от множество книги.
(администрация)
  • Впишете имената си в книгата за гости.
  • Счетоводна книга.

Как се пише книга

Грешни изписвания: кнйга
Думата не представя особени правописни трудности. В мн.ч. е книги.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*kъniga
Старобългарската дума 'кънига' има неясен произход, но най-вероятната теория е, че е заемка от древнотюркски (*küinig) или дори от асирийски (kunukku - печат), навлязла през дунавските прабългари или други източни народи.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • детска книга
  • електронна книга
  • жалобна книга
  • домовая книга
Фразеологизми:
  • затварям страницата
  • говоря като по книга
  • черна книга

Популярни търсения и запитвания за книга