Енциклопения на българския език

дневник

[dnɛvˈnik]

дневник значение:

1. (образование) Официална книга в училище, в която се вписват имената на учениците, техните оценки, отсъствия и преподаденият материал.
2. (пряко) Тетрадка или книга за ежедневни лични записки относно преживявания, мисли и събития.
3. (счетоводство) Книга за ежедневно хронологично записване на стопански операции, входяща и изходяща кореспонденция.
Ударение
дневнѝк
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
днев-ник
Род
мъжки
Мн. число
дневници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дневник

(образование)
  • Учителят отвори дневника и започна да изпитва по списък.
  • Заради много отсъствия името му беше задраскано в дневника.
(пряко)
  • Тя криеше своя личен дневник под възглавницата.
  • Воденето на дневник помага за осмисляне на емоциите.
(счетоводство)
  • Входящ дневник
  • Дневник за продажбите

Синоними на дневник

Как се пише дневник

Грешни изписвания: дневниг, дневнйк
При проверка на правописа на съгласната в края на думата, използваме формата за множествено число: дневник -> дневници (редуване к/ц) или членуваната форма дневника.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дьнь
Образувана от корена 'ден' (дьнь) + наставка '-ник'. Вероятно е калка (преводна заемка) от френската дума 'journal' или латинската 'diarium'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • личен дневник
  • училищен дневник
  • бордови дневник
  • водене на дневник