Енциклопения на българския език

клетвопрестъпник

[klɛtvoprɛˈstɤpnik]

клетвопрестъпник значение:

1. (право/морал) Човек, който е нарушил дадена клетва; който е лъжесвидетелствал или не е изпълнил тържествено обещание.
Ударение
клетвопрестъ̀пник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
клет-во-пре-стъп-ник
Род
мъжки
Мн. число
клетвопрестъпници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на клетвопрестъпник

(право/морал)
  • В древните закони клетвопрестъпникът се наказвал сурово.
  • Никой не вярваше на думите му, защото беше известен като клетвопрестъпник.

Синоними на клетвопрестъпник

Антоними на клетвопрестъпник

Как се пише клетвопрестъпник

Сложна дума с две основи, свързани със съединителна гласна -о-. Втората част съдържа корена стъп, който се пише с ъ.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:клетва + престъпвам
Сложна дума, съставена от основите на 'клетва' и 'престъпник' (този, който престъпва, нарушава). Калка на гръцкото 'epiorkos' или латинското 'perjurus'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • долен клетвопрестъпник
  • обявен за клетвопрестъпник
клетвопрестъпник : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник