Енциклопения на българския език

лъжесвидетел

[ɫɐʒɛsviˈdɛtɛɫ]

лъжесвидетел значение:

1. (право) Лице, което съзнателно дава неверни показания пред съд или друг официален орган.
Ударение
лъжесвидѐтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лъ-же-сви-де-тел
Род
мъжки
Мн. число
лъжесвидетели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лъжесвидетел

(право)
  • Адвокатът доказа, че основният очевидец е всъщност лъжесвидетел.
  • Законът предвижда наказателна отговорност за всеки лъжесвидетел.

Как се пише лъжесвидетел

Сложна дума, която се пише слято. Съединителната гласна е -е-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:лъжа + свидетел
Сложна дума, образувана от съединяването на корена на глагола *лъжа* (или съществителното лъжа) и *свидетел* със съединителна гласна -е-.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • доказан лъжесвидетел
  • подкупен лъжесвидетел
лъжесвидетел : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник