клевета
[klɛvɛˈta]
клевета значение:
1. (право/общо) Лъжливо твърдение, което злепоставя някого и уронва доброто му име, чест или достойнство.
- Ударение
- клевета'
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кле-ве-та
- Род
- женски
- Мн. число
- клевети
Примери за използване на клевета
(право/общо)
- Той заведе дело за клевета срещу вестника.
- Всичко казано по мой адрес е гнусна клевета.
Синоними на клевета
Как се пише клевета
Грешни изписвания: кливета
Пише се с две е-та. Втората гласна може да се провери със сродната дума клеветник, където ударението пада върху нея.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клевета
Наследствена дума от старобългарски (клевета). Сродна със старочешкото klevetati (бъбря, сплетнича).
Употреба
Чести словосъчетания:
- гнусна клевета
- дело за клевета
- разпространявам клевети