Енциклопения на българския език

класика

[ˈklasikɐ]

класика значение:

1. (изкуство) Съвкупността от класически произведения в литературата, изкуството и науката, които са признати за образцови и с непреходна стойност.
2. (разговорно) Нещо типично, характерно или отлично по рода си (често се използва като възклицание).
Ударение
кла̀сика
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кла-си-ка
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на класика

(изкуство)
  • Този роман е световна класика.
  • Обичам да чета руска класика.
(разговорно)
  • Мачът беше пълна класика.
  • Това е жива класика!

Синоними на класика

Как се пише класика

Грешни изписвания: классика, клъсика, класйка
Думата се пише с едно 'с', въпреки латинския оригинал с двойно 's'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:classicus
От латинското classicus (образцов, първокласен), през западноевропейските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • световна класика
  • жива класика
класика : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник