Енциклопения на българския език

естетика

[ɛsˈtɛtikɐ]

естетика значение:

1. (философия) Философска наука, изучаваща същността и формите на творчеството по законите на красотата, както и естетическото възприятие на действителността и изкуството.
2. (изкуство) Система от възгледи за изкуството и красотата, характерна за определена епоха, направление или творец.
3. (разговорно) Красота, изящество, външен вид на нещо.
Ударение
есте'тика
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ес-те-ти-ка
Род
женски
Мн. число
естетики
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на естетика

(философия)
  • Хегеловата естетика разглежда изкуството като проявление на абсолютния дух.
  • Лекции по естетика.
(изкуство)
  • Естетиката на Ренесанса се различава коренно от тази на Барока.
  • Модернистична естетика.
(разговорно)
  • В оформлението на парка липсваше всякаква естетика.

Антоними на естетика

Как се пише естетика

Грешни изписвания: естетикъ, естетйка
Думата се пише с е в първата сричка.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:aisthetikos
От старогръцки αἰσθητικός – 'отнасящ се до сетивното възприятие', от αἰσθάνομαι (aisthanomai) – 'усещам, възприемам'. Като философски термин е въведен от Александър Баумгартен през 18 век.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • музикална естетика
  • естетика на храненето