Енциклопения на българския език

каляска

[kɐˈʎaskɐ]

каляска значение:

1. (исторически) Луксозен, комфортен четириколесен екипаж с ресори и сгъваем покрив, теглен от коне, използван в миналото от заможни хора.
Ударение
каля̀ска
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-ляс-ка
Род
женски
Мн. число
каляски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на каляска

(исторически)
  • Кралицата пристигна в златна каляска, теглена от шест бели коня.
  • Старата каляска бе оставена да гние в задния двор на имението.

Синоними на каляска

Как се пише каляска

Грешни изписвания: калеска, къляска
Думата се пише с я в ударената сричка – каля̀ска.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:коляска
Заета от руски или полски (koleska), умалителна форма, свързана със старославянската дума за колело – 'коло'. Първоначално е означавала лека двуколка, по-късно – луксозен четириколесен екипаж.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кралска каляска
  • златна каляска
  • теглена от коне
Фразеологизми:
  • превръщам се в тиква (за каляска)