колесница
[kolɛsˈnit͡sɐ]
колесница значение:
1. (история) Двуколесно или четириколесно превозно средство, теглено от коне, използвано в древността за войни, състезания или паради.
2. (митология) Превозното средство на богове (напр. Хелиос, Аполон) в античната митология.
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-лес-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- колесници
Примери за използване на колесница
(история)
- Римската бойна колесница всяваше ужас сред враговете на империята.
(митология)
- Според легендата, слънцето се движи по небето в златната колесница на Хелиос.
Как се пише колесница
Думата се пише с о в първата сричка (проверка с колело). Не съдържа звук 'т' (не е колестница).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:колело
Произлиза от 'колело' (т.е. превозно средство на колела) със старинна наставка. Сродна с общославянския корен за кръг/колело.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бойна колесница
- триумфална колесница
Фразеологизми:
- впрягам каруцата пред коня (сродно значение)