файтон

[fajˈtɔn]

файтон значение:

1. (транспорт/история) Лека пътническа кола с четири колела, теглена от коне, обикновено с подвижен покрив (гюрук).

Ударение: файто̀н
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: фай-тон
Род: мъжки
Мн. число: файтони

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на файтон

(транспорт/история)

В стария град туристите се разхождаха с файтон.
Конете спряха и от файтона слезе елегантна дама.

Синоними на файтон

каляска, екипаж

Как се пише файтон

Грешни изписвания: фаетон, фъйтон, фаитон, файтун

В съвременния български език се е наложила формата с ай (файтон), за разлика от руското 'фаетон'.

Етимология

Произход:Френски

Оригинална дума:phaéton

От френски 'phaéton', което идва от гръцката митология (Phaethon – Фаетон, син на Хелиос, който карал слънчевата колесница). Името е пренесено върху вид лека каляска.

Употреба

Чести словосъчетания:

качвам се на файтон
разходка с файтон

Фразеологизми:

след дъжд качулка (аналогично на 'след сватба - булка', но не съдържа думата файтон директно в най-популярния вариант, макар да има израз 'за един файтон хора' - много малко)