Енциклопения на българския език

цев

[t͡sɛf]

цев значение:

1. (военно дело) Метална тръба на огнестрелно оръжие, през която под налягането на барутните газове се изхвърля куршумът или снарядът.
2. (техника) Тръбовидна част на различни механизми или инструменти.
Ударение
цѐв
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
цев
Род
женски
Мн. число
цеви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на цев

(военно дело)
  • Войникът почисти внимателно цевта на автомата си.
  • Оръжието имаше дълга нарезна цев.
(техника)
  • Цевта на помпата беше запушена.

Синоними на цев

Как се пише цев

Грешни изписвания: цеф
Думата завършва на звучна съгласна в, която при изговор се обеззвучава до „ф“, но правописът се проверява чрез формата за множествено число: цеви.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*cěvь
Наследствена дума от праславянския корен *cěvь, означаващ тръба или цев. Сродна със словашкото cievka (макара) и полското cewa (тръба).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нарезна цев
  • гладка цев
  • дуло на цевта
Фразеологизми:
  • на мушката (на цевта)
  • гледам в цевта

Популярни търсения и запитвания за цев

цев : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник