Енциклопения на българския език

йероглиф

[jɛroˈɡlif]

йероглиф значение:

1. (лингвистика/история) Писмен знак, който изобразява цяло понятие, дума или сричка; характерен за древноегипетската, китайската и японската писменост.
2. (преносно/разговорно) Нечетлив, неразбираем почерк или неясен знак.
Ударение
йероглѝф
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
йе-рог-лиф
Род
мъжки
Мн. число
йероглифи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на йероглиф

(лингвистика/история)
  • Разчитането на египетските йероглифи става възможно благодарение на Розетския камък.
  • Учениците се упражняваха в изписване на китайски йероглифи.
(преносно/разговорно)
  • Лекарят написа рецептата с някакви йероглифи, които никой не можеше да разчете.
  • Тетрадката му беше пълна с драсканици и йероглифи.

Антоними на йероглиф

Как се пише йероглиф

Грешни изписвания: ероглиф, йероглив
Думата започва с й (и кратко) и завършва на ф. Изписва се с о след 'р'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:hieroglyphikos
От старогръцки ἱερογλυφικός, съставено от hieros (свещен) + glypho (дълбая, изрязвам). Първоначално се отнася за свещените знаци на древните египтяни.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • египетски йероглифи
  • китайски йероглифи
  • разчитам йероглифи