Енциклопения на българския език

исторически

[istoˈrit͡ʃɛski]

исторически значение:

1. (наука) Който се отнася до историята като наука или до миналото.
2. (общо) Който е действителен, съществувал в миналото (не измислен).
3. (преносно) Който е много важен, съдбоносен, знаменaтелен за историята.
Ударение
исторѝчески
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ис-то-ри-чес-ки
Род
мъжки
Мн. число
исторически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на исторически

(наука)
  • Открити са нови исторически документи.
  • Посетихме историческия музей в града.
(общо)
  • Романът се основава на реален исторически факт.
(преносно)
  • Това беше исторически момент за нашата държава.

Как се пише исторически

Да не се бърка с истерически (от истерия).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:historikos
Чрез руски *исторический* от гръцкото *historikos*, производно от *historia* (история, разказ, знание).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • исторически музей
  • исторически факт
  • историческа личност
исторически : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник