Енциклопения на българския език

знаменателен

[znɐmɛˈnatɛlɛn]

знаменателен значение:

1. (книжовно) Който има много важно, историческо значение; бележит, паметен.
2. (рядко) Който предвещава нещо; показателен.
Ударение
знамена̀телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
зна-ме-на-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
знаменателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на знаменателен

(книжовно)
  • Това беше знаменателен ден в историята на нашия народ.
  • Срещата се оказа знаменателна за бъдещето на компанията.
(рядко)
  • Мълчанието му беше знаменателно.

Антоними на знаменателен

Как се пише знаменателен

Пише се с 'е' във втората сричка (от знаме, знамение) и с двойно 'н' само ако е членувано в м.р. ед.ч. (знаменателния/т).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:знамение
Произлиза от църковнославянски и старобългарски корени, свързани със 'знамение' (знак, чудо) и 'знаменувам' (означавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • знаменателна дата
  • знаменателно събитие
  • знаменателен успех
знаменателен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник