Енциклопения на българския език

иноверец

[inoˈvɛrɛt͡s]

иноверец значение:

1. (религия) Човек, който изповядва вяра или религия, различна от тази на говорещия или от преобладаващата в дадена общност.

Ударение: иновѐрец
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: и-но-ве-рец
Род: мъжки
Мн. число: иноверци

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на иноверец

(религия)

В миналото отношението към всеки иноверец е било изпълнено с подозрение.
Храмът беше отворен както за християни, така и за иноверци.

Синоними на иноверец

друговерец, чуждоверец, неверник

Антоними на иноверец

едноверец

Как се пише иноверец

Грешни изписвания: иновярец, йноверец, инуверец

Думата се пише с е в корена 'вер', тъй като променливото 'я' преминава в 'е' пред сричка, съдържаща предна гласна (в случая 'е' от наставката -ец).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:инъ + вѣра

Произлиза от старобългарското словосъчетание или сложна дума, означаваща човек с 'ина' (друга) вяра.

Популярни търсения и запитвания за иноверец

какво е иноверец, иноверец или иновярец, иноверец или йноверец, иноверец или инуверец, иновярец или йноверец, иновярец или инуверец, йноверец или инуверец

иноверец : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник