Енциклопения на българския език

друговерец

[druɡoˈvɛrɛt͡s]

друговерец значение:

1. (религия/история) Човек, който изповядва вяра или религия, различна от тази на говорещия или от преобладаващата в дадена общност.
Ударение
друговѐрец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дру-го-ве-рец
Род
мъжки
Мн. число
друговерци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на друговерец

(религия/история)
  • В миналото браковете с друговерец не са се приемали добре от обществото.
  • Храмът беше отворен не само за християни, но и за друговерци.

Синоними на друговерец

Антоними на друговерец

Как се пише друговерец

Пише се слято като сложно съществително име със съединителна гласна -о-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вяра
Сложна дума, съставена от основите на 'друг' и 'вяра' + наставка за деятел '-ец'. Аналогично на 'единоверец'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • омраза към друговерец
  • брак с друговерец