едноверец
[ɛdnoˈvɛrɛt͡s]
едноверец значение:
1. (религия) Човек, който изповядва същата вяра или религия като друг.
- Ударение
- едновéрец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ед-но-ве-рец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- едноверци
Примери за използване на едноверец
(религия)
- Той потърси подкрепа сред своите едноверци в чуждата страна.
- В църквата се събраха всички едноверци за празника.
Синоними на едноверец
Антоними на едноверец
Как се пише едноверец
Сложна съществителна дума с една съединителна гласна о, пише се слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:една + вяра
Сложна дума, образувана от числителното 'един' (една) и съществителното 'вяра' + суфикс за деятел '-ец'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- моите едноверци
- брат едноверец