съчиняване
[sɐt͡ʃiˈɲavanɛ]
съчиняване значение:
1. (творчество) Процес на създаване на текст, музика или друго художествено произведение чрез творческа мисъл.
2. (преносно) Измисляне на неверни неща; лъжене, фабрикуване.
- Ударение
- съчиня̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-чи-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- съчинявания
Примери за използване на съчиняване
(творчество)
- Съчиняването на стихове беше любимото му занимание.
- Този софтуер подпомага съчиняването на музика.
(преносно)
- Спри със съчиняването на оправдания!
- Съчиняването на интриги не ѝ правеше чест.
Синоними на съчиняване
Антоними на съчиняване
Как се пише съчиняване
Пише се с и в корена (от чин) и с я в наставката (променливо я), което в тази позиция не се преглася в е.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чинъ
Отглаголно съществително от 'съчинявам', произлизащо от корена 'чин' (ред, подредба) – буквално 'подреждане на мисли/думи'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съчиняване на музика
- съчиняване на истории