Енциклопения на българския език

импозантност

[impo'zantnost]

импозантност значение:

1. (пряко) Качество на някого или нещо да бъде внушителен, величествен и да предизвиква уважение или възхищение с външния си вид или поведение.
Ударение
импоза̀нтност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
им-по-зант-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на импозантност

(пряко)
  • Сградата на парламента се отличава със своята архитектурна импозантност.
  • Неговата фигура излъчваше спокойна импозантност.

Антоними на импозантност

Как се пише импозантност

Пише се с нт (от imposant) и завършва на -ост.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:imposant
Заемка от френски (imposant - внушителен), навлязла вероятно през немски или руски език, с добавена българска наставка за абстрактно съществително '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • архитектурна импозантност
  • физическа импозантност