Енциклопения на българския език

незабележимост

[nɛzɐbɛlɛˈʒimost]

незабележимост значение:

1. (общо) Качество на обект или явление, което е трудно или невъзможно да бъде видяно, усетено или възприето; скритост.
Ударение
незабележѝмост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-за-бе-ле-жи-мост
Род
женски
Мн. число
незабележимости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на незабележимост

(общо)
  • Хамелеонът разчита на своята незабележимост, за да оцелее.
  • Тя се стремеше към пълна незабележимост в тълпата.

Синоними на незабележимост

Антоними на незабележимост

Как се пише незабележимост

Пише се слято с не-. Основната форма съдържа корена белег, но гласната се редуцира до е в глагола забележа, което се запазва в съществителното.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:забележа
Дериват на прилагателното 'незабележим', което произлиза от глагола 'забележа' с наставка '-им' (за възможност/пасивност) и отрицателна частица 'не-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълна незабележимост
  • сива незабележимост