Енциклопения на българския език

имитиране

[imitirɐnɛ]

имитиране значение:

1. (общо) Действието по възпроизвеждане на чуждо поведение, глас, маниери или външен вид; подражание.
2. (изкуство/техника) Създаване на нещо, което наподобява друго нещо, обикновено по-скъпо или ценно (фалшифициране или стилизация).
Ударение
имитѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-ми-ти-ра-не
Род
среден
Мн. число
имитирания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на имитиране

(общо)
  • Имитирането на учителите беше любимото забавление на учениците в междучасието.
  • Папагалите са известни със способността си за имитиране на човешка реч.
(изкуство/техника)
  • Използваха евтини материали за имитиране на мрамор в фоайето.
  • Това не е истинска кожа, а изкусно имитиране.

Как се пише имитиране

Думата се пише с и в първата сричка (от корена имитация), за разлика от паронима емитиране (изпускане, издаване на ценни книжа), който е с различно значение.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:imitari
От латинския глагол *imitari* (подражавам), преминало през френски или немски, с добавена българска наставка за отглаголно съществително '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • имитиране на дейност
  • сляпо имитиране
  • имитиране на звуци