Енциклопения на българския език

автентичност

[ɐftɛnˈtit͡ʃnost]

автентичност значение:

1. (общо) Качество на нещо, което е действително, истинско, а не фалшифицирано или копирано; достоверност на произхода.
2. (психология/философия) Съответствие между вътрешните убеждения на личността и външното ѝ поведение; искреност към самия себе си.
Ударение
автентѝчност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ав-тен-тич-ност
Род
женски
Мн. число
автентичности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на автентичност

(общо)
  • Експертите потвърдиха автентичността на картината на Рембранд.
  • Съмнявам се в автентичността на този документ.
(психология/философия)
  • В днешното общество се цени личната автентичност и неподправеност.
  • Тя загуби своята автентичност в стремежа си да се хареса на всички.

Как се пише автентичност

Пише се с в (автентичност), въпреки че фонетично се чува като 'ф' поради обеззвучаването пред беззвучната съгласна 'т'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:αὐθεντικός (authentikos)
От старогръцки през западноевропейски езици. Коренът 'authentes' означава 'вършител', 'господар', 'автор'. Значението се развива към 'първоизточник' и 'истинност'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сертификат за автентичност
  • проверка на автентичност
  • гаранция за автентичност