Енциклопения на българския език

подражание

[podrɐˈʒaniɛ]
Ударение
подража̀ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-дра-жа-ни-е
Род
среден
Мн. число
подражания
Докладвай грешка в описанието

Как се пише подражание

Глаголната основа е на (подражавам), затова съществителното завършва на -ание, а не на -ение.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:подражати
От старобългарското 'подражати', свързано с корена *dorg- (път, диря) – буквално 'вървене по дирята на някого', или свързано с корена за 'образ, вид'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сляпо подражание
  • обект на подражание
  • достоен за подражание