Енциклопения на българския език

изявя

[izjɐˈvʲɤ]

изявя значение:

1. (общо) Дам външен израз на мисъл, чувство, воля или желание; изкажа или покажа открито.
2. (възвратно) Да се покажа, да изляза на преден план с качествата си или да се появя някъде.
Ударение
изявя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
и-зя-вя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
изявя се
Видова двойка
изявявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изявя

(общо)
  • Тя побърза да изяви желанието си за участие в конкурса.
  • Директорът изяви готовност да преговаря със служителите.
(възвратно)
  • Младият талант се изяви блестящо на сцената.

Антоними на изявя

Как се пише изявя

Грешни изписвания: изява, изявям, йзявя
Думата е глагол от свършен вид, I лице, единствено число. Да не се бърка със съществителното 'изява'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:авити (явити)
От представка 'из-' (изчерпване, извеждане навън) и 'явя' (правя видим, показвам). Коренът е свързан с 'яве' (на яве) – видимо, открито.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изявя желание
  • изявя готовност
  • изявя претенции